Спри да ме преследваш,
И сънищата ми да обсебваш.
Не ме докосвай докато спя,
не мога и над съня си да бдя.
Желая те само в съня си,
в реалността - отказа се ти.
Живея ден за ден,
от твойта нежност лишен.
Спомените денем потулвам,
но нощем вярно им робувам.
И пред очите ми затворени
виждам ласки лъжовни,
плод на мойте чувства са те,
създадени и от теб
и изтрити в бъдещето занапред.
Отказа се ти
и свойта драма реши,
остави ме мен обляна в сълзи,
с виждащи само теб очи.
Реалността потули се в сънищата ми,
там живота  с теб лъжливо цъфти.
Не желая съня ми някой да прекъсне
за да си спомня как сърцето ми ще се пръсне.
Ти беше моя блян,
сега в сълзи и грим  облян.
Смях има единсвено на сън,
където твоя гляс е като нежен звън.
Там аз те слушам и се опианявам
а денем просто полудявам.
Наказа ме ти
и от своята нежност до безкрай ме лиши.
Заслужавах  го , или не,
това никой не ще разбере.
Когато свършат мойте сълзи,
тогава още по-далеч ще си ти.
В края на сънищата си
губя контрола си,
и пропуква се зората
за да напомня за самотата.
За нея виновен си ти
със всичко което ми дари.
Няма връщане назад,
оставиме ти да тлея сега в моя ад,
да се давя в чувства и сълзи
докато нов сън отнякъде ме заслепи.
Гледам те, но не те виждам,
милвам те, но не те усещам,
целувам те до безкрай
и в съня това е моя рай. Ето го сутрешния лъч - за днес - КРАЙ!